Паметникът на свободата (също Паметник на Шипка) е монументална скулптура на връх Свети

Паметникът на свободата (също Паметник на Шипка) е монументална статуя на връх Свети Никола. Паметникът е повдигнат за да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската борба, към което са се разиграли решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 г. Паметникът е част от Парк-музей " Шипка ".

Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а построяването му приключва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх " Свети Никола " е тържествено открит от президента цар Борис III.

Паметникът на свободата на връх " Свети Никола " в прохода Шипка

През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и вземат решение да се построи Паметник на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. Средствата за създаване на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е извоюван от проектант Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който дружно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.

 

Експозиция в паметника с картината на съветския художник Алексей Попов " Защитата на Орлово гнездо (Шипка) "

Началото на техническите изследвания за градежа и на неговото образуване е напролет на 1926 г. Самият градеж стартира през есента на същата година под управлението на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). Инвеститорският контрол на градежа се реализира от арх. Генчо Скордев. През първия стадий на градежа основен занаятчия е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеню Атанасов Колев (Пеню Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна активност с присъединяване на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е приключена в недодялан градеж и месинговия лъв пред нея е отлят в Софийския боен Арсенал по план на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 година, а построяването на паметника приключва през 1930г. Според първичния план месинговия лъв трябвало да бъде подложен върху паметника. С помощта на макет върху построената кула, изработен с подръчни средства, се е открило, че в случай че фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил подложен върху корниза над основния вход на паметника.

Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той съставлява огромна кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои голям месингов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, тегло към 12т. и съединен от 53отделни части, а на другите страни на кулата са изписани местата на огромните сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура въплъщава успеха над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на съветските войни и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са ситуирани някои копия на български бойни флагове и други реликви. На върха на кулата се открива прелестна гледка към върха Шипка и покрайнината.

Националните монументи при Шипка са обвързани със събития от изключителна социална значителност. Тяхното изграждане е плод на взаимните старания на архитекти, скулптори и целия благодарен български народ. Природните забележителности в региона и историческите събития се преплитат, с цел да се трансфорат в едно от най-силно заредените места в България, една от най-големите туристическизабележителности.

Обществото в България има традиция да почита и уважава националните и историческите заслуги. Наред с Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение е с най-голяма популярност и известност измежду хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение " Опълченците на Шипка ". Народът пази, въпреки и в сложните политически и стопански условия, паметта за " тоз ден плевел ".

На 3 март 2003 г. честванията на 125-годишнината от Освобождението на България от Османско владичество са посетени от президента на Русия, Владимир Путин, по покана на българския му колега Георги Първанов.